Това е подвиг, каза доц. д-р Любомир Кендеров за гребната експедиция FAR, даде първи прочит на откритите копеподи и съобщи за сензационна гора


Това е подвиг, каза доц. д-р Любомир Кендеров за гребната експедиция FAR, даде първи прочит на откритите копеподи и съобщи за сензационна гора

Това, което направиха, е подвиг, абсолютен подвиг, каза доц. д-р Любомир Кендеров за Стефан Иванов и Владимир Табутов и тяхната първа пълна гребна експедиция през Северния ледовит океан (Full Arctic Row - FAR) малко след принудителното ѝ преустановяване, свързано с повишен риск за живота и здравето на екипажа ѝ, преди да достигне планираната финална точка - вечния лед, около 80-ия паралел северна ширина. Може да е по-малко от това, което искаха, но това е подвиг, добави Кендеров. Това са едни много смели стъпки в най-трудните условия в света – в случая в северна посока, каза той.

Доц. д-р Любомир Кендеров е хидробиолог от Биологическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, участник е в българските експедиции на Антарктида от 2018 година насам и предстои да проучи планктона от пробите, събрани на борда на “Неверест”. Макар те да са изпълнени на около 10%, ученият каза, че ще послужат за изследването на глобалните промени в климата. Той сравни FAR с експедицията на Шакълтън и напомни, че няколко години след нея е “надпреварата за достигането на Южния полюс между англичанина Скот и норвежеца Амундсен”. Става точно това, което Шакълтън е избегнал - Скот стига до полюса, рискувайки себе си и за около 18 километра, не успява да се върне”.

Така че, добави Любомир Кендеров, аз смятам, че нашите смели мореплаватели са постъпили изключително правилно. Имали са проблеми с морска болест, порязвания… Те са можели да продължат, но на каква цена, попита той и допълни, че Иванов и Табутов са “мъдри хора, които оценяват риска, уважават морето, околната среда и вероятно живият и неживият свят биха ги уважавали повече, отколкото един самонадеян човек”.

Пробите от морската вода, които екипът на FAR събираше от 50 м дълбочина периодично по време на плаването си, ще дадат данни за промените във видовия състав и доминантните видове на популациите морски организми в частност зоопланктона. Защо това е важно? 

Базата с данни се попълва от времето на първите полярни изследователи и благодарение на дългосрочните наблюдения, учените знаят какви популации да очакват в различните периоди на годината. Когато популациите се свиват и виждаме видове, които са характерни за по-топли места, на място, което очакваме да е по-студено, това означава, че тези организми, адаптирани за по-топлите места, вече нахлуват в местата, където са живели студенолюбиви видове, каза доц. Кендеров. Това означава промяна в екосистемите, а това означава, че ние можем да ги използваме като много бърз биоиндикатор за глобалните промени в климата както в Арктика, така и в Антарктика, уточни той.По неговите думи е много лесно да наблюдаваме промените в климата вместо с датчици и сателити, пръснати навсякъде, чрез науката Oкеанология - ние просто взимаме една проба - обясни той - и организмите ни казват: “ние сме тук, защото е добре за нас”.

Според снимките, които Стефан Иванов е изпратил на доц. Кендеров, “част от копеподните рачета са червени на цвят. Това изследваме на българската база в Антарктика, а те го намират в Арктика”, усмихна се хидробиологът. Червен цвят - какъв е той, попита и отговори Любомир Кендеров: “Това са пигменти - бета каротин или както морковите са оранжеви, доматите - червени - това са пигменти, които тези рачета (те не могат да ги синтезират) са ги уловили от водната среда чрез храната си, която е фитопланктонът - едноклетъчните растения са синтезирали тези пигменти. Защо обаче ги ползват? 

В полярните райони ултравиолетивото лъчение е много по-голямо особено в условията на озонови дупки. Щом е по-голямо, тези малки организми ще са подложени на толкова по-голямо UW лъчение, така че техният геном ще се повреди.” По думите на доцента ДНК-молекулата им е много чувствителна на светлина и можем да си представим процесът нататък като при бактерицидна лампа. За да не ги унищожи пронизващата светлина, копеподите използват пигменти от растенията, стават червени и така се защитават - “това действа като слънцезащитен крем със страхотен фактор”, каза доц. Кендеров. Той заяви, че освен чисто практичното използване на фитопланктона като биоиндикатор за глобалното затопляне, ще използват пробите и за малко научна работа, свързана с пигментите. 

И в 32-рата, и в предходните Антарктически експедиции българските изследователи наблюдават, че в района на Южен залив, остров Ливингстън, Южните Шетланди, през лятото солеността намалява в крайбрежните зони заради интензивното топене на ледовете. Солеността в Южен залив, където е нашата база, е сравнима със солеността на едно полусолено езеро, каквото е Черно море, каза Кендеров. Морските организми, които обитават полярните райони, са подложени и на този стрес. Някои от тях не издържат и мигрират на по-студено. 

Антарктическият полуостров е най-бързо затоплящото се място на нашата планета. Разликата между средногодишните температура сега и преди няколко десетилетия години са над четири градуса. Няма друго място с такова рязко повишаване на температурата, добави доц. д-р Кендеров. Как се вижда? Ами, просто ледовете се топят. Това са хилядолетия, в които ледовете са трупани и сега се топят за години. 

Доколко е виновен човекът?

Вероятно това са цикли на климата, цикли на въртене на нашата планета, цикли на отстояние между планетата и слънцето, цикли в самия климат - вътре в климатичната кухня, но човекът със своето влияние, със сигурност, забързва тези процеси. Ефектът е именно това - затопляне. То няма как да се отрече, каза Кендеров. 

От първата си Антарктическа експедиция той няма да забрави “един равен бряг, направо плаж, сто и повече метра широка морска ивица, дълга километри”. Оказва се, че на това място преди 30 години, от когато е видял снимки, при първите български експедиции това е било ледник. Милиони тонове сладка вода са изтекли в морето, каза изследователят и продължи: “Има ли промени в климата? Ами, да, има. Локалните промени се виждат от всеки един от нас. Човек влияе - парниковият ефект е точно като в градинския парник, топлината от планетата не отива в космоса, обясни хидробиологът. Фреон, метан, озон, въглероден диоксид, изгарянето на изкопаемите горива - всичко това отива в атмосферата и създава един слой, под който сме като в парник - 

все едно нашата планета е облечена в един найлон и всичко в нея се запарва.” 

Любомир Кендеров каза, че научните резултати за влиянието на микропластмасата върху човека все още са много малко, но е факт, че микропластмаси се намират дори в плацентата, в утробата на майки, намира се в кръвта, в тъкани на хора. Тя попада там и пряко, и чрез това, с което се храним, а с какво се храним? 

Като вземем едни морски организми - скариди, раци, риби - тези микропластмаси, които произвежда човечеството, попадат във водните екосистеми чрез реките, чрез валежите и се натрупват в хранителната верига, а когато консумираме морски продукти - попада и в нашите тела…Някои от пластмасите са слабо токсични, други може би не са, но това са механични приноси в нашите тела, добави доц. Кендеров и подчерта, че пластмаси се намират намират и на иначе най-чистото място на Земята - чак в Антарктика. Той препоръча да следим за резултатите от тазгодишното, първо изследване на микропластмасите от проф. Елиза Узунова от Биологическия факултет. Материалите се обработват и се очаква да покажат повече както за натрупването вътре в антарктическите риби, така и за количествата, които могат да се съберат от повърхността на морето със специализирани уреди. 

Дългосрочният план на човечеството е Антарктида. Това каза доц. д-р Кендеров и обърна внимание, че човечеството гледа към космоса, докато на практика имаме една нова, все още не колонизирана “планета” - континента Антарктида. Всъщност,  уточни хидробиологът, континентът е почти безжизнен - животът е само между океана и бреговете – там обитават пингвини, тюлени, птици, тук са растенията - мъхове, лишеи. В дълбоките части континентът е напълно лишен от живот, вътре няма никого, само някой друг микроорганизъм, случаен, отчаян… Няма нищо друго. Този лишен от живот континент ни чака да го заселим, повтори Кендеров.

Континентът се топи, след сто, хиляда или 10 хиляди години, при същите тенденции, този лед няма да го има - това ще бъде една нова територия. Територия, която е изключително богата на природни ресурси. Никой не знае какви залежи има, но от това,  което успяваме да изследваме от там, става дума за един много богат континент, а той е по-голям от Европа. Представете си, каза Любомир Кендеров, след няколко столетия или хилядолетия нашите поколения да имат един нов континент на разположение с газ, нефт, редки елементи, ценни метали, злато…

На въпрос дали тогава ще ги има другите континенти и как да си ги представяме, той отговори, че ще са замърсени, ще са унищожени. Попитан дали един човек, от когото нищо не зависи, може да направи нещо срещу това, доц. д-р Кендеров цитира факти: Само за един обяд изпитата минерална вода в България е около седем милиона бутилки, които са произведени за нас. Специално в България и особено в София пием толкова чиста вода! Това е мисленето на бъдещето, добави той - всеки един човек да мисли като за всички останали.

Да рециклираме, препоръча доц. Кендеров. Да използваме възможно най-малко продукти, които са опаковани, преопаковани, всеки - в торбичка, в найлон… Ако ние не ги купуваме, никой няма да ги произвежда. Индустрията държи политици, икономически кръгове, но те са безсилни без купувача, а купувачът обикновено е инертна маса, която се управлява с рекламите. Ако сме малко по-интелигентни, малко по-вярващи в общото бъдеще, нещата ще стават по-добре.

Един от последните проекти, по които хидробиологът работи в екип с водолази, се очертава да бъде следващото национално богатство и световен природен феномен. На около 20 метра дълбочина в Черно море, между Созопол и остров Св. Иван, в момента изследват подводна гора от вкаменени дървета – става дума за дървета, които милиони години са се пропивали със силициев диоксид т.е. тяхното органично съдържание в клетките на тези дървета е заменено и те са станали вкаменени. Други пък са въглефицирани - наподобяват дървени въглища, а трети са пропити с железен пирит и са много тежки. 

Гората се познава много, много малко. Фонд "Научни изследвания" към Министерството на образованието и науките финансира първия научен проект, посветен на този световен феномен. Аз смятам, че информацията за Вкаменената гора трябва да се даде на обществеността, каза доц. д-р Любомир Кендеров за БТА и обеща да разкаже повече в следващите емисии.

Добавена на 08.07.2024 г. в 22:10 ч.