Книга, посветена на наследството на католическия епископ Павел Дуванлията, беше представена в Държавна агенция „Архиви‘‘


Книга, посветена на наследството на католическия епископ Павел Дуванлията, беше представена в Държавна агенция „Архиви‘‘

Павел Дуванлията е един забележителен книжовник на 18-и век - личност, свързана с познание, интелект, качества и таланти, каза монсеньор Страхил Каваленов на представянето на документалния сборник „Епистоларното наследство на Павел Дуванлията (Гайдаджийски), католически епископ на Никопол“. Събитието се състоя тази вечер в Изложбената зала на Държавна агенция „Архиви‘‘.

„Той е и талантлив поет, издател на книги, сборници, оставил значително епистоларно наследство, включено в тома, който представяме днес“, отбеляза монсеньор Каваленов. Той разказа биографични данни и по-интересни факти за живота на Никополския епископ. „Самият факт, че поредният представител на българския 18-и век е представен по такъв добър начин, говори наистина много“, каза още монсеньор Каваленов по повод представеното издание.

На представянето присъстваха още Михаил Груев – български историк, преподавател и председател на Държавна агенция „Архиви‘‘, проф. Красимир Станчев – съставител и преводач на тома, и доц. Радослав Спасов от Историческия факултет на Софийския университет, съставител на тома.

„Мисля, че се получи едно издание, с което можем да се гордеем. Като историк и ръководител на българските архиви, трябва да спомена, че изпитвам известно удовлетворение, тъй като 18-и век е период – бяло петно в познанието за миналото. За 17-и век се знае повече, отколкото за 18-и век. Документите, които са включени, както и тези, добавени от проф. Станчев и доц. Спасов, отнасящи се за смъртта и погребението на епископа, са действително сноп лъчи в бялото поле на познанието за българския 18-и век‘‘, отбеляза Михаил Груев.

„Този том трябва да стане достояние на българските историци и на българската интересуваща се публика, защото съдържа изключително конкретни сведения за един много тъмен период от българската история“, отбеляза проф. Красимир Станчев. Той разказа, че преводът на изданието не е била лесна задача, но въпреки това се е постарал да се доближи максимално до начина на изразяване и стила на Павел Дуванлията.

Книгата е част от документалната поредица на Държавна агенция „Архиви“ - „Архивите говорят“. Томът съдържа преводи на документи, излезли изпод перото на Никополския католически епископ Павел Гайдаджийски Дуванлията. Писмата му представляват детайлни разкази не само за строго служебните му дела, но и за събитията в живота на обикновените хора и на свещениците, които се грижат за поддържането на духовността.

„Павел Дуванлията живее в един изключително интересен период за европейското историческо развитие. Ние, историците, можем да заключим, че той напълно отговаря на епохата, в която живее‘‘, каза доц. Радослав Спасов.

По думите му Павел Дуванлията е един типичен човек на Новото време, защото е живял по времето на Френската революция, по времето на развитие на военната и политическа кариера на Наполеон Бонапарт; в период на сблъсък на Великите сили в Европа, и във време на рефлексии от всички тези събития, протичащи в Европейския Югоизток и по-конкретно в Османската империя.

„Това е един изключително интересен период за българския народ, но за съжаление много малко осветлен от историческите документи – точно края на 18-и и началото на 19-и век, така нареченото „кърджалийско време‘‘. Благодарение на тези документи, ние можем да отразим детайлно как се отразяват събитията от този период върху процесите в Османската империя и по-конкретно върху българския народ, и върху личността на този забележителен човек“, коментира доц. Спасов.

По думите на преподавателя този том ще позволи на изследователите и на широк кръг почитатели на историята, и на хора, интересуващи се от българското минало, да добият представа за случилото се в онзи период, за всичко, което Павел Дуванлията прави и е останало до днес в сянка. Томът ще им даде възможност да разберат, че въпреки наложените стереотипи за този период като трудно време, в което не е съществувала нито поезия, нито дипломация, такива е имало, отбеляза доц. Спасов. 

„Има българи, които с дейността си са допринесли за популяризирането на българската кауза и за излизането на българския народ на международната политическа сцена - в религиозен, културен и в дипломатически аспект“, добави доц. Радослав Спасов, като уточни, че Павел Дуванлията е именно сред тези хора.

Сред присъстващите бяха проф. Кирил Топалов, който отправи своите поздравления към съставителите на тома и неговият редактор – Асен Тодоров.

Павел Дуванлията е роден през 1733/1734 г. и умира на 6 юли 1804 г. Той е един от най-образованите българи през XVIII в. Средното си образование завършва в католическите колежи в градовете Фермо и Лорето, а висшето в Рим, в Collegio Urbano – институцията на Свещената конгрегация за разпространение на вярата (Propaganda fide), която формира бъдещи мисионери. Ръкоположен е за свещеник и работи като мисионер в пловдивските павликянски села до началото на 1777 г., като през м. юли 1771 г. е назначен за Софийско-пловдивски апостолически викарий. На 14 октомври 1776 г. е номиниран от папа Пий VI (1775 – 1799 г.) за Никополски епископ и е ръкоположен на 6 април 1777 г. в Цариград, като същевременно е назначен и за апостолически администратор на Влашко.

Добавена на 05.07.2024 г. в 21:10 ч.