Oснованите на наука политики са важни заради глобалните рискове, които могат да имат катастрофални локални прояви, смята Юлиян Попов


Oснованите на наука политики са важни заради глобалните рискове, които могат да имат катастрофални локални прояви, смята Юлиян Попов

Да се правят политики на базата на наука е важно, защото навлизаме в сфери, в които работим с големи глобални рискове, които могат да имат катастрофални локални прояви. Затова и подходът на Междуправителствения панел по изменение на климата на ООН (IPCC) е важен, защото се основава на максимална обективност в анализите и данните. Това заяви за БТА Юлиян Попов, бивш министър на околната среда и водите, и настоящ съветник на служебния министър. Коментарът му е във връзка с домакинството на България на 61-ата сесия на IPCC. Форумът ще се състои в София от 26 юли до 2 август. Усилията са насочени към това да се привлече вниманието на обществеността, учените, общините и бизнеса към проблемите на климата в България и Черноморския регион.

Попов припомни, че България искаше да бъде домакин на следващата конференция на ООН за изменението на климата - COP29. Загубихме това състезание, но така пък спечелихме домакинството на сесията на IPCC, която ще бъде най-голямото събитие за климата, провеждало се у нас, каза той. И подчерта, че страната ни е станала глобално видима по време на участието си в COP28 в Дубай миналата година. По думите на Попов в МОСВ е проличала последователност в усилията на България да се открои в международен план като държава, която иска да има по-активна роля по отношение на политиките за борба с климата.

Сесията на IPCC в София ще бъде по-дълга от първоначално планираната и на нея ще се работи по структуриране на съдържанието на специалния доклад за изменението на климата и градовете, както по доклада за краткотрайните климатични фактори, каза още Попов. Тези доклади целят да интегрират всички надеждни научни изследвания, които се правят в цял свят. Искаме да тласнем българската наука да бъде още по-ангажирана към темите за климата, коментира посочи също бившият министър. МОСВ и негови партньори оформят цяла сателитна програма от съпътстващи събития, с които се цели домакинството на София на сесията на IPCC да остави качествена следа в България след приключването на форума. Според Попов стремежът е най-вече да се насочи вниманието на обществеността, медиите и заинтересованите страни към климата, науката и необходимостта от действия.

Форумът е и повод София да изпъкне и да осъзнае ролята си като град на науката. Столичната община е ангажирана като партньор на МОСВ с организацията и провеждането на събитията. Целта е местната администрация да работи по-тясно с учените, за да се очертаят предизвикателствата пред града от климатичните изменения и да се посочат възможните решения. Градските рискове са свързани с горещините, които имат негативен ефект върху човешкото здраве. Затова е нужно да се пренасочи по-голям ресурс за наблюдения и прогнози, счита Попов. И добави, че рисковете се проявяват в различни сфери - здравна, икономическа, инфраструктурна, социална и др.

В рамките на подготовката за IPCC в София в различни инициативи ще бъдат ангажирани и младите хора. Младите хора не трябва да бъдат плашени с проблемите на климата до такава степен, че да развият климатична тревожност, каза Попов. Те трябва да подхождат научно към въпроса за климата, за да могат обективно да боравят с информацията и да знаят кои са надеждните източници, смята той. Според него науката и гражданското образование са ключови за развитието на младежите.

Повече за събитията в рамките на IPCC - тук

 

Добавена на 26.06.2024 г. в 08:15 ч.