В Украйна животът продължава под звуците на сирени за тревога: „Научихме се да живеем с войната“, разказват българки там


В Украйна животът продължава под звуците на сирени за тревога: „Научихме се да живеем с войната“, разказват българки там

В Украйна животът продължава под звуците на сирени за въздушна тревога, които са почти всеки ден, а понякога – по няколко пъти в денонощието. По улиците на Одеса има непрестанен шум на генератори за електричество, тъй като токът спира ежедневно. Паметници и първи етажи на музеи и галерии са „запечатани“. Това са част от разказите на две българки от Украйна, както и гледките, които репортери на БТА видяха по време на Деветнадесетата Световна среща на българските медии в Одеса.

Тазгодишният форум, организиран от БТА, се проведе от 18 до 21 юни в три украински града – Одеса, Болград и Измаил, където има големи български общности. Темата на срещата бе „Медии и общност“, а събитието премина в хибриден формат – на място и чрез онлайн видеовръзка.

Олга Колот е директор на Българско неделно училище „Тодор Минков“ в Терновка (квартал на Николаев), заместник-председател на Българското дружество „Иван Вазов“, а преди войната е била кмет на Терновка. С нея разговаряхме преди Световната среща на българските медии в Украйна. След началото на войната тя живее между България и Украйна.

„Хората започнаха да свикват с войната. Вече повече от две години минаха, децата растат, хората искат да живеят. Не можем да спрем живота си на пауза. Дори и под звука на сирените се опитваме да живеем“, споделя Колот.

Валентина Кащи е преподавател по български език в Българското неделно училище „Васил Априлов“ при Всеукраинския център на българската култура в Одеса. С нея се срещнахме в Одеса.

„Преди войната, както ние казваме: „до и после“, животът беше спокоен и мирен, както живеят всички хора по света. Никой не вярваше, че това можеше да стане в центъра на Европа – в Украйна“, коментира Кащи.

Животът преди войната

„Винаги съм била много активна – и преди, и сега. Най-важното беше езикът, литературата и културата да се запазят. В Одеска област има бесарабски българи, в Запорожката област са таврийските, а ние сме по средата – терновските българи, както наричаме сами себе си. За мен, както и за още много хора в Терновка, беше много важно да знаят хората за нас. Ето защо организирахме голямо българско дружество „Иван Вазов“, както и още няколко дружества“, разказа Колот.

„Организирахме доста активно българско неделно училище. Много активно работихме хората да поддържат духа си, българския дух“, добави тя. В Николаев и Николаевска област има много националности, повече от 121. Правейки различни фолклорни прояви, фестивали, концерти, ние се поддържахме един другиго. Това беше чудесно. В края на 2021 г. спечелихме голям проект от Министерството на външните работи и оборудвахме училището, бяхме в голям подем“, каза още Олга Колот.

„Във въздуха обаче витаеше усещането, че нещо ще се случи, всички се страхуваха“, допълни обаче тя.

Войната

„След началото на войната, след този ужасен ден, животът се промени. Разбрахме какво е страх, разбрахме какво трябва да правим, за да си спасим живота и да оцелеем“, посочи Кащи. „Като учителка много се тревожих първите месеци за моите ученици. Учението продължи – в някои училища онлайн, в други места, където има бомбоубежища, присъствено“, обясни тя.

По думите ѝ животът се превръща в ужас, защото няма вечер или нощ без тревоги. „Почти всеки ден по няколко пъти има тревоги“, отбеляза Кащи. „Всеки ден мислим за децата си, за родителите, останали на село и неискащи да дойдат в града, защото там им е родната къща. Животът се обърна и стана много страшен и опасен“, посочи тя.

„С войната не можеш да свикнеш, ние просто се научихме да живеем с това, защото не може да спреш живота. Дните вървят и трябва да се радваш на живота“, каза още Кащи.

Тя сподели, че първите два месеца на войната много се е вълнувала по въпроса дали да напусне Украйна. „Имах желание да замина за България, но в този живот не съм сама. Имам семейство, син, съпруг. Не можах просто да ги оставя и да ида в друга държава, където ще ми е спокойно и добре. Ще ми е добре и спокойно там, където е моето семейство. Най-хубаво е у дома, дори и по време на война“, разказа Валентина Кащи.

„Още с първите думи на агресора (руският президент Владимир Путин – бел.ред.) в Николаев започнаха взривове. От моя прозорец много добре се виждаше огънят“, каза Олга Колот.

„Приехме решението да пробваме да извозим хора и деца, където можем, както можем. Благодарение на Бога всичко се получи. Пристигнахме в България, свързахме се с дружествата, доброволците много ни помогнаха. Доста хора пристигнаха в България, всеки ден стотици хора с автобуси пристигаха. Молих всички да тръгват към България, защото обичам България. За мен България и Украйна са родни държави. Знаех, че България ще приеме всички, независимо с български корени или не. Някои тръгнаха, други си останаха“, припомня Колот.

„Не ме е страх да се връщам в Украйна. Не се страхувам нито от бомби, нито от нещо друго. Спокойна съм, защото децата ми са в България. Ако бяха там, просто щях да се страхувам за децата си, не за себе си“, каза още тя.

Да се научиш да живееш с войната

„В последно време много често спира токът. В Одеса по три-четири часа на ден нямаме ток“, разказа Валентина Кащи. „Това не е най-страшното и с това свикнахме. Свещички си палим и генератори хората си купиха“, обясни тя и допълни: „Най-страшното е бомбардирането и когато загиват хора – дечица, невинни, жени, мъже“.

„Само за едно мечтаем – бързо да свърши тази война и Украйна да спечели“, заяви Кащи. „Пожелавам на всички хора по света да не знаят какво е това война. Никога не съм се замисляла, че може това да стане при нас. Ние сме българи, граждани на Украйна, и преживяваме това страшно време. Вярвам и се надявам, че световната общност ще повлияе да спрат колкото се може по-бързо тази война. В Одеса живеем с такова усещане, че войната ще свърши“, разказа още Валентина Кащи.

„Нямаме бомбоубежище в николаевското училище - това за мен е най-важното, да направим бомбоубежище“, споделя Олга Колот. Тя също мечтае да спре войната. За мен е неоспорим факт, че ще победим. Въпросът е кога, с колко жертви, но ние ще победим“, заяви още Колот.

Материалът е реализиран със съдействието на кореспондента на БТА в Одеса Светлана Драгнева.

Добавена на 26.06.2024 г. в 10:35 ч.