Медицинският туризъм е огромна възможност за страната ни и за развитието на българското здравеопазване, каза Свилена Димитрова от Българската болнична асоциация
Медицинският туризъм е огромна възможност за страната ни и за развитието на българското здравеопазване. Това каза адв. Свилена Димитрова, председател на Българската болнична асоциация, по време на форум "Медицинският туризъм - възможни решения в България” в София. По думите ѝ ако възможността за медицински туризъм се направи по правилния начин, страната ни би се превърнала „в оазис“. От години се опитваме да работим по политики в тази насока, но на държавно ниво те все още не са напреднали, тъй като е необходимо стабилно политическо управление, допълни адв. Димитрова.
Думата „туризъм“ трудно се възприема в медицината, каза д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз. Контактувайки с добри лекари ежедневно и виждайки какво можем, научавам, че недоверието в системата ни е много голямо, а то се дължи на много фактори, част от които са порутените болнични сгради, съобщаването само на негативните резултати от лечение и др. Д-р Маджаров предложи страната ни да предлага иновативни медицински услуги и да се инвестира в медицинската наука, припомняйки и за изпуснатата възможност страната ни да има протонен център за лечение на онкологични заболявания. Държавата е длъжник на ниво законодателство по отношение на действията на съсловните организации при установяване на нерегламентирани практики. От лекарския и от зъболекарския съюз не можем да налагаме санкции, но след сигналите ни до прокуратура и до Министерството на здравеопазването не се случва нищо, добави той.
Д-р Николай Шарков, председател на Българския зъболекарски съюз, подкрепи д-р Маджаров, но припомни, че всички зъболекари са на частния пазар. За да са конкурентоспособни, трябва да инвестират, каза още той и допълни, че близо 80 % от българските лекари по дентална медицина са на европейско и световно ниво. Разходите за дентални услуги в ЕС през 2018 г. са били над 90 млрд. евро, посочи още д-р Шарков. Той припомни за европейската Директива за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, приета през 2011 г., и посочи, че някои държави водят целенасочена политика за своето позициониране в даден сегмент на здравния туризъм. Водещи дестинация за дентален туризъм в ЕС са Унгария, Полша, Хърватия и Кипър, като България се разглежда като бъдещ конкурент, каза още той. Рисковете при денталния туризъм са свързани с качеството на услугата, липсата на регулации, което повишава риска от усложнения, комуникационни бариери, оказване на следоперативни грижи, пътуване на пациента веднага след стоматологичната грижа и възстановяването на пациента, скрити разходи, неправилна диагноза, липса на правна защита в случай на неуспешна процедура или медицинска грешка и др.
Адв. Светла Качарова посочи, че основната причина за въвеждане на европейската директива е противоречива съдебна практика, свързана най-вече с възстановяване на разходите за лечение в друга държава. Разходите за трансгранично здравно обслужване нарастват, но притеснителното е, че тези средства са насочени за лечение в държави извън ЕС, въпреки всички рискове и липсата на приложение на евродирективите, добави тя. По думите ѝ едва 40 % от пациентите са запознати с правата, с които разполагат като здравноосигурени лица, а само 10% са запознати с правата за лечение и помощ в чужбина. Когато се налага лечение в чужбина, следва да се облекчат условията за получаване на разрешение по съответния ред, добави Качарова.
